Любов и други катастрофи…
Любовта е прелестна буря, от която неизбежно всеки ще да бъде изумен най-малко един път.
Повечето от нас я възприемат като положително въздействие в живота си, само че дано не забравяме, че мощната обич крие и доста евентуални рискове. Знаем, че е невероятно да се имунизираме към безусловно всички аргументи за прочувствени произшествия. Все отново любовта, в своята същинска същина, е прочувствено разголваща, завладяваща и изменяща всичко радикално. Но без нея нищо нямаше да е същото.
Любовта замъглява разсъдъка ви
Доказано е, че мощните усеща са всепоглъщащи и водят до пристрастяване. Постоянните мисли за колегата ни, които е на практика невероятно да разсеем от мозъка си, блокират способността ни да се фокусираме върху нещо друго. Понякога даже и ежедневните ни задания ни се костват извънредно сложни за осъществяване, в случай че мислите ни са ангажирани с любовни мечти. Проучванията демонстрират, че хората, които са част от буйна любовна връзка, по-лесно губят надзор върху себе си и не могат да изолират въздействието на странични фактори, които ги разсейват. Нивата ни на продуктивност и успеваемост също спадат фрапантно: вниманието на мъжете мъчно се връща назад към работните отговорности, след диалог с красива жена.
Съществуват хипотези, че любовните безредици задействат тези елементи в мозъка, които основават чувството за заслужена премия. От друга страна обаче, те работят блокиращо на зоните, ангажирани с мисловната ни активност. Ако тези вести ви тормозят, ще ви зарадваме с един любопитен и най-много позитивен факт! Опитът в любовта ни оказва помощ да подобрим уменията си за идентифициране на прочувствените положения, в които изпадаме, и верните дейности, които би трябвало да предприемем.
Съвместното битие на обич и ненавист
Човечеството не познава по-могъщо чувство от същинската обич. Тя има силата да извади на повърхността някои от най-първичните човешки страсти. Еуфория и пристрастеност, примесени със боязън, ревнивост и злоба се равняват на същински взривоопасна композиция. Как се усещаме по отношение на колегата си обаче не постоянно е избор, или под наш надзор. Независимо дали страстите към него са позитивни, или негативни, от време на време те се случват на подсъзнателно равнище, без ние даже да го осъзнаваме в дадения миг.
Нека за миг си напомним изказванието, че хората са извънредно комплицирани същества. Ние сме най-висшата форма на разсъдък, а с какво се асоциира той – с страсти. Объркани, заплетени, рационални и ирационални, бурни и несъизмерими страсти. И в случай че можем да заключим нещо от този факт, то би било следното: нито една връзка, в които има непосредственост, не е лишена от затруднения. Връзките, които сме построили с приятелите си, колегата и фамилията ни, неизбежно са една комплицирана плетеница, наречена персонални връзки. И е напълно обикновено те да възбуждат в нас както положителни, по този начин и отрицателни чувства, които от време на време ние самите даже няма да знаем, че изпитваме. В тези спонтанни смесени усеща се корени повода, заради която след края на една връзка, незабавно заместваме любовните усеща към до неотдавна интимния ни сътрудник с усеща на ненавист и злоба.
Хормонът на любовта усилва риска от принуждение сред сътрудниците
Окситоцинът е хормон, обвързван с прочувственото обвързване при мъжете. Двойките, които са в по-ранни стадии от връзката си и имат по-високи равнища на окситоцин, се радват на по-голям късмет да останат дружно. Той се асоциира с редица други позитивни страсти, като доверие и съпричастие. Но в случай че сътрудникът ви има по-агресивна природа, този хормон може да провокира у него отрицателни реакции. Редица изследвания потвърждават, че високите равнища на окситоцин могат да подтикват у половинката силно предпочитание да ни задържи. За страдание, това от време на време значи прибягване до ограничения, които другият може да откри за груби и неприемливи. Ако страстите и разсъдъка са в борба, то намесата на хормони усложнява в допълнение нещата. Те отприщват най-първосигналните ни реакции и пречат на способността ни да погледнем трезво на дадената обстановка.
И със всичко казано дотук, умерено можем да заключим, че любовта може да бъде по едно и също време красива и рискова. Затова грабете с цялостни шепи от нея, наслаждавайте се на сладките моменти, само че в същото време бъдете постоянно нащрек. Не подценявайте силата й! Осмисляйте хубаво решенията си, давайте си време за размисъл, наблюдавайте и правете заключения. Разгърнете прочувственият си разсъдък, и го превърнете в собствен предпазен механизъм. И в никакъв случай не забравяйте да обичате себе си!
Михаела Кинова
